Шофьорски умения за живот Auto Training


Обвинените жертви - опасни влияния

Грешки, лоши преценки и пак грешки, аварии, катастрофи, престъпления, нощем с приятели, алкохол, наркотици, бясно каране, хазартни надпревари, самодоказване, пътни битки, приключения и сензации... хиляди глупости. Наоколо карат някои шофьори със смъртоносни вярвания и опасности в ума си: Те просто знаят, че са най-добрите. Техен е автентичния опит с автомобила. Те го контролират и владеят пътя. Тяхно е истинското удоволствие от скоростта. Другите също карат, но съвсем не са на нивото на техните умения. Катастрофи стават и рискове съществуват, но за другите. Останалите са пасивни и безплътни и са само едно неудобство за ценителите на скоростта и мощността. В тях е въплатен опита на пътя и те са неуязвими.

Това са някои важни аспекти във вярванията и изпълненията на младите водачи, които в съчетание с недостатъчна практика, ги правят свръх представени в статистиките за безопасност по пътищата и те се разглеждат като основна област на безпокойство. Но младите хора, едва ли могат да бъдат единствените обвинявани за това, че без да осъзнават последствията, ентусиазирано прегръщат автомобила. Освен неизлечимите индивидуални различия, съществуват по-широки сили извън водача, лежащи в начина му на живот, които могат да моделират неговите нагласи и поведение, със силни тенденции към опасно шофиране.

Шофирането е практика, обусловена от дълбоки културни влияния върху хората. Тази практика не е чисто индивидуална, а е ограничена до и от споделени културни виждания, асоциации и ценности. Моделира се от различни културни предписания, поръчки, неравенства и очаквания. В съвременното общество е наложена идеологията на власт и контрол, тя може да се пренася върху колата и да се преследва чрез нея. Културно наложените ценности на автомобилизма намират своя психологически аналог в мъжката психология на майсторство и контрол, които въплащават културата на сила, скорост и завладяване, като акцента е върху значението на властта. Културно предписани и ценени като качества за успех в живота са личното доминиране, безогледното изразяване и налагане на индивидуалността. Егоистичния и агресивен начин, по които свободата се разбира и отстоява също е част от културата на развитите общества и шофьорските практики също се моделират от тези предписания. Те притежават различна специфика в зависимост от особеностите на възрастта и пола, на социалния статус и социалния кръг, както и на различните региони. Там се формират различни стилове на шофиране, влага се специфичен смисъл в колите и отношението към трафика и другите водачи. Някои поведения, като например превишената скорост, могат да бъдат традиционно толерирани по отношение на младите мъже в широк социален и културен контекст. Съзнателната липса на загриженост за собствената и на другите безопасност, може да отразява моралните норми, свързани с шофирането в конкретната общност. Шофирането, с приоритет на агресивното самодоказване над безопасността, може да бъде предписано и очаквано в определен социален кръг. С други думи културата на управление не е единна култура, а набор от различни и сложни преживявания. Всички човешки дейности и взаимоотношения са мощно моделирани от културните предписания. Те формират и практиките ни на шофиране главно чрез обсебващата власт на колата.

Докато колите се считат за неутрална технология, само водачите ще бъдат обвинявани за бедствията и премеждията по пътищата, без да се осмислят въздействията на културните норми, налагани чрез значенията вписвани в колата. Колите винаги са изпълнени с конкретни значения, „изпечени“ в метала на машината. Те са свобода, независимост и удобство, власт, контрол и просперитет както и сексапил. Тези значения се простират далеч одвъд чисто инструменталната функция на колата като средство за транспорт. Значенията на колите не са еднозначно фиксирани и автомобилите означават различни неща за различните хора и могат да бъдат използвани по много, разнообразни начини, не непременно предвидени от производителя, а в съответствие и със социалните и културни конфигурации.

Конкректните автомобили казват много и значими неща за този, който го управлява. Те също така се управляват по начин, който изразява особеностите и на водача и на конкретния автомобил. Мъжествени или невзрачни, заможни или по-скоро мизерни, успели или провалящи се, привлекателни или незабележими. За много от нас миризмата и усещанията от нова, лъскава кола ни дава чувството за собствена значимост в света. Желаещите да се видят в кола, която предполага мъжественост и статус, са много повече от тези, които се виждат в кола, в която са малки и безпомощни.

Социални и културни фактори участват в нашата страстна привързаност към колата и допринасят или противостоят на усилията за безопасност по пътищата? Смисловите асоциации, свързани с културни фактори като пола и благосъстоянието, както и с вида и стила на автомобила, са оформили използването му и включват аспекти от шофирането, приемани за даденост.

Няма съмнение, че пола и автомобила са свързани в значим и сложен начин и тази връзка има важни социални и културни последици. Колата е в състояние да предава почти трансцедентални преживявяния, особено за мъжете. Докато мъжете се гордеят със своето умение за шофиране, те имат повече и по-сериозни инциденти и това е свързано с рисковото им поведение. Жените са склонни да бъдат по-предпазливи и да са по-наясно с вредите, който една кола може да нанесе.

Асоциацията между развитието на състезателните автомобилни технологии и обикновените пътните превозни средства носи последствия за начините, по които се карат така наречените спортни автомобили, включително с акцент върху скоростта и мощността. Състезателните асоциации са оформили начина на използване на автомобила и по-специално са подчертали агресивното му използване за сметка на другите, докато в същото време се омаловажава разрушителната сила на колата. Агресивността се насърчава от влиянията на специфични особености на някои автомобили, които инспирират представи за улиците като зони за състезателни, дори за бойни действия, където всеки е за себе си, за сметка на взаимодействието, подкрепата и приятелското настроение. Затова е обичайно хората да гледат на другите шофьори като на едни „идиоти“, които само пречат и на чиито грешки или нарушения трябва да се реагира агресивно, което води до идеята за „пътната ярост“.

Средствата за масово осведомяване и особено телевизията имат възможността да очертават социалните рамки на всички дейности и автомобилизма не прави изключение. Има връзка между преобладаващите теми на рекламата , като формите на мъжественост, индивидуализма и конкуренцията и тълкуването на тези теми при изграждането на възгледи за подходящо поведение по пътищата. Медиите предоставят модели на това какво означава да бъдеш мъж или жена, успешен или провален, мощен или безсилен. Навлизат в света на индивида и моделират неговото чувство за лична идентичност и пол, начин на живот и социално-политическа мисъл и действие. Мечтата за свободно движение, неограничената гъвкавост и свързаност, свобода и удоволствия се е прилагала винаги към колата и постоянно се засилва чрез рекламата. Производителите продължават да насърчават предпочитането на автомобила като превозно средство на свободата, радикалните преживявания, индивидуалното изразяване и мъжественото поведение. Афективното влияние на колата, в допълнение към нейната функция за улесняване и мобилност, позволи на автомобила да се превърне в средство за социална и индивидуална изява.

Предимствата на автомобила са в предоставянето на невъобразимата свобода на придвижване, неприкосновеността на личния живот и индивидуалност. В същото време категорично е налична хипнотичната власт на колата, използвана и усилвана от автомобилната индустрия, която насърчава хората да приемат тази власт само като, даваща им свобода и да изпадат с колата в една толкова лирична връзка, че тя да изглежда почти наркотична. Разгръщат се нови форми на чувственост във взаимодействието между кола и шофьор и специфичният „годеж между тях може да предизвиква еуфорични „чувства за из път“. А разнообразието от преживявания се разиграват потенциално в противоречие един с друг по пътищата. Тя, колата, е местообитание, втора кожа, където водачите и спътниците им са затворени в свой собствен, автономен свят. Шофьорите стават все по-изолирани от социалните ограничения чрез отстъпление в частния свят на своя автомобил, където исканията на другите са натрапчиви.

Емоционалната и страстна привързаност към колата е функция на социални и културни фактори, които стимулират развитието на автомобилизма и превръщането му в ежедневна практика, свързват човек и автомобил и изпълват тази връзка с много смисли. Не е само индивидуалната психика това, което е отговорно за нестихващата привързаност и зависимост от колата. Фактът, че трябва да се декларира социално и индивидуално чрез автомобила е резултат от нашата определена култура, а не чиста функция на психологическата същност на човека, каквито мнения съществуват. Възниква усещането, че системата проваля младите хора и след това обвинява жертвата. Има безброй причини, поради които младите хора често шофират рисково. Себеутвърждаването и показването на мъжественост чрез автомобила се насърчава и се счита за целесъобразно, въпреки опасността. Вида на колите, техните дисплеи, уменията за боравене с органите за управление, също са израз на самоуважение и самочувствие, особено за тези от по-ниските социално-икономически среди, за които мощността на колата предоставя основна възможност за получаване на уважение и социална слава в общността.

Шофьорски курсове София - Auto Training


Записване

Можете да се запишете всеки ден, включително събота и неделя, след като ангажирате удобен за вас ден и час на тел. 0887 723 162 и посетите офиса на Auto Training на адрес:

София, ул „Княз Борис I“, № 198 /Метростанция „Лъвов мост“/


Ако имате въпроси не се колебайте да ни се обадите. Ако искате да го отложите за по-късно натиснете бутона и запазете контакта.